„Бултюрк”: Турците в България имат нужда от дясна партия

Рафет Улутюрк, председател на една от най-влиятелните изселнически организации на българските турци в Турция – „Бултюрк” заяви, че Българските турци се нуждаят от алтернативна партия на Движението за права и свободи (ДПС), която да бъде в дясното политическо пространство. Рафет Улутюрк мотивира твърдението си с това, че когато на парламентарни избори у нас спечели Българската социалистическа партия (БСП), традиционният й партньор безусловно е ДПС. Но когато дясна политическа сила трябва да състави правителство, турците в България остават извън парламента, защото нямат представляваща ги политическа формация вдясно. Плюс това ако в дясно се появи алтернатива на ДПС, сегашната политическа ситуация в България ще е преодолима, заяви Улутюрк. 

Нахит ДОГУ
Агенция "Фокус"

6:34 | 0 коментара |

В кои сектори България желае сътрудничество с Турция

Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров призова участниците в българо-турския бизнес форум да инвестират във високотехнологични производства с висока добавена стойност.

България има интерес да задълбочава търговското и икономическото сътрудничество с Турция и инвестициите, каза Димитров. Той открои секторите, в които България желае инвестиции - електроника и електротехника, транспортно оборудване и машиностроене, химическа промишленост, земеделие, информационни технологии, аутсорсинг, здравеопазване и фармация, чисти технологии и биотехнологии. 

По данни, цитирани от Димитров, през 2012 г. стокообменът между двете държави е бил на стойност 4 млрд. долара. Само за първите три месеца на тази година България отчита 770 млн. евро, което е 22 процента увеличение спрямо миналата година, когато Турция за същия период застава на трето място след Германия и Италия при износа, и на седмо място по отношение на вноса след Русия, Германия и Италия. В данните за стокообмена не са включени данни за износа на ток от България за Турция, реално целият стокообмен и увеличението на износа са по-големи, каза заместник-министърът.

3:41 | 0 коментара |

Открито писмо до Лютви Местан, назначения председател на ДПС

Открито писмо до Лютви Местан, назначения председател на ДПС

 Лютви, 

През 1995 г., след като местните ръководства на ДПС в Момчилград и Кърджали не те искаха в редиците си, предложих и беше приет за член на ДПС, с Решение на ЦОБ на ДПС заедно с други твои съмишленици от СДС – Момчилград;

- През 1997 г. предложих и беше вписан за кандидат за народен представител в листата на Кърджалйски избирателен район, на мястото на Хасан Али – депутат от Великото и 36-то Народно събрание, баща на съпругата ти Ширин;

- През 2000 г. предложих и беше избран за говорител на парламентарната група на ДПС;

 - През 2001 г. предложих и беше избран за зам. председател и говорител на парлмаментарната група на ДПС;

- През 2005 г., след като вече бях изключен от ДПС и с помощта на твоя глас, Ахмед Доган те предложи за зам.-председател на ДПС и на ПГ;

- 2013 г. Доган те предложи на Националната конференция и те избраха - назначиха за председател на ДПС;

В доклада си Ахмед Доган пред Националната конференция т.г. и в Писмото му пост фактум от 12 март 2013 г., и в твои изявления се оплаквате от агресия към вас и партията заявявайки: 

- „Сатанизиран образ на ДПС”;

- „Лавини от отрицание и омраза...”;

- „Враждебно отношение към различието и другостта”;

- „Етнорелигиозна нетърпимост и взаимно отрицание”;

- „Обръчите от фирми на ДПС”.

И предупреждавате хората, че това е:

- „Тревожна и опасна тенденция”;

- „По време на криза етническият мир е най-уязвимото  място на България и Балканите”;

- „Да наложим заедността”;

- „Балканите, с типичните си балканизми са на път да се ситуират в една геополитическа полуоса заедно с Близкия Изток, образувайки два полюса на етнорелигиозна непоносимост и взаимно отрицание”.

На 12 май т.г. на пресконференция в НДК, след изборите ти заяви: „Ще работим за изчистване на образа на ДПС, участавйки в  управлението в полза на гражданите на България”.

Днес вие  доказахте не само, че сте нямали намерение да промените този образ на партията, но дискредитирахте идеята за програмно и експертно правителство на Пламен Орешарски, налагайки грубо и демонстративно ваши политико-олигархични компрометирани кадри, представители на обръчите. Така провокирахте протестите в страната. За втори път се случи нещо по-страшно:

- Станахте част от новата тройна коалиция с БСП-БКП, прегърнахте се с тези, които смениха насилствено имената на турците и  мюсюлманите, проливайки невинна кръв;

- Работите с тези, които затвориха джамиите и забраниха на вярващите да изпълняват религиозните си обичаи;

- Слугувате на децата на комунистите, които пратиха без съд и присъда хиляди турци и мюсюлмани по лагери и затвори;

- Превърнахте се в част от тези, които изгониха  над 360 хил. турци от България през 1989 г., като им отнеха имущество и достойнство.

- Това са същите комунисти, срещу които ти протестираше в Кърджали през 1997 г.

Моралният ви упадък не стигна само до тук – част от вашия политически модел вече е и „Атака”. Но турците и мюсюлманите помнят, че хората на Волен Сидеров: 

- Нападат джамии и вярващи мюсюлмани, дори и по време на молитва;

- Искат да изгонят отново турците и мюсюлманите от родината им България.

За оправдание на вашите олигархични амбиции днес подменяте темата на протестите, които издигат лозунги:

- „Не на кадрите на мафията и обръчите”, като ги етнизирате чрез изявления: „Те (българите, б.а.) не искат кадри от друга етнорелизигиозна принадлежност и с турски имена;

- „Протестите са срещу турците и мюсюлманите в България”.

Г-н Лютви, ако не сте част от заговора  (виж писмото на Ахмед Догат, б.а.) за дестабилизация и етнорелигиозно напрежение и ако наистина искате да изчистите образа на ДПС, и той да не се отъждествява с турците и мюслюманите, ви призовавам:

- Незабавно оттеглете наложените от вас представители в правителството - министри, зам. министри, областни управители, независимо от тяхното етно-религиозно самоопределяне;

- Излезте от управлението с „Атака” и БСП, преди да са ви изгонили протестиращите, сред които има и много турци и мюсюлмани, които не споделят вашия морал;

- Извинете се на вашите избиратели, за това че ги употребихте и предадохте;

- Подайте си оставката пред почетният председател, който ви назначи.

Ако не чуете съвета ми, обричате себе си и ДПС, почетния председател, БСП и етническия мир в България на сериозни изпитания.

От „Моят учител в политиката”, както обичаше да ме наричаш по време на заседания в ДПС.

Осман Октай

05.07.2013

    София

10:41 | 1 коментара |

Стокообменът между България и Турция се е увеличил с над една четвърт

Стокообменът между България и Турция се е увеличил с над една четвърт през първите три месеца на годината. Това заяви заместник-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров по време на откриването на българо-турски бизнес форум в столицата, предаде „Фокус”. Така общо стокообменът възлиза на 770. 338 млн.евро.

След Германия и Италия, Турция е третият важен външнотърговски партньор на нашата страна.  Преките турски инвестиции в България през 2012 г. са на стойност 45.4 млн. евро. Сред основните приоритети за страната ни остава поддържането на макроикономическа стабилност и разширяването на инвестиционните стимули, каза Димитров и допълни, че правителството полага усилия да подобри условията за бизнес чрез намаляване на административната и финансовата тежест.

Предстои скоро да бъдат представени за обществено обсъждане приоритетните оси на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“. В момента водим разговори с работодателите как да подобрим достъпа на българските предприятия до средствата от европейските фондове, съобщи още Красин Димитров.

10:11 | 0 коментара |

Цветан Цветанов ще бъде привлечен като обвиняем на 10 юли

Цветан Цветанов ще бъде привлечен като обвиняем на 10 юли 2013 г., това съобщиха от пресцентъра на Прокуратурата. В съобщението на Прокуратурата се посочва, че Цветан Цветанов се е явил в следствения отдел на Софийска градска прокуратура, заедно с адвокат Менко Менков от Софийска адвокатска колегия (САК), където са депозирали искане за отвод на водещите разследването следователи, след което са си тръгнали. По искането за отвод ще се произнесе наблюдаващият прокурор по предвидения в закона ред. На Цветанов ще бъде изпратена нова призовка за явяване в 16.45 часа на 10 юли 2013 г., когато ще бъде привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 288 от НК. Чл. 288 от Наказателния кодекс гласи: Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото да заема държавна или обществена длъжност.

3:24 | 0 коментара |

Артур Бийфъс: Логото на Хизбула е най-доброто от всички лога на терористи

Представете си - маскирани спецчасти нахлуват в работното пространство на образован господин, чийто външен вид не подсказва, че прави нередни неща. Отварят лаптопа му и директно се насочват към фолдър с име "Branding Terror". Вътре откриват лога на всички знайни и незнайни терористични организации по света. Като допълнение - подробно описание на всяко едно от тях, как е направено, защо съдържа този или онзи елемент.

Всъщност историята не е толкова вълнуваща, тъй като господинът е популярен (вече) автор на книги, казва се Артур Бийфъс и наскоро издаде книгата си Branding Terror, която включва именно въпросните лога и историите зад тях. Господинът се занимава с контратероризъм като част от официалните си работни задължения за Обединените нации, но в свободното си време обича да изследва визуалната идентичност на терористичните организации.

Книгата му Branding Terror е изключителен наръчник, който може да служи на специалисти, но и на обикновени хора. Достъпно написаните исторически справки, ясното обяснение на използваните елементи и анализите превръщат Branding Terror в книга, която можете да поставите на холната си масичка редом до "500-те места, които трябва да посетим преди да умрем" и "Най-хубавите плажове в света".

Артур Бийфъс е новият гост на "Иноваторите" по Дарик.

Константин Вълков: Как ще реагирате, ако видите книгата си на масата в хола? Знаете за тези книги - с хотели, с екзотични дестинации и изведнъж Вашата - с лога на терористични организации.

Артур Бийфъс: Ще бъда щастлив, естествено. Това със сигурност би означавало, че хората я харесват и четат.

Няма ли да е странно все пак? Истината е, че книги като Вашата, но в друга сфера, често стоят по тези масички, в модни магазини и т.н. Но Branding Terror е за един друг вид брандинг.

Всъщност книгата така или иначе е за брандинг, разликата е, че поглеждам на нещата от друга гледна точка. Разглеждам друга тема и това е тероризмът. Въпреки това книгата е направена по много достъпен начин, не съм използвал терминология, която да е специфична и хора, които не са запознати с контратероризма да не познават. Книгата беше замислена като такава, тъй че е насочена към по-широката публика. Неслучайно използвах темата "брандинг", за да я направя наистина достъпна.

Очевидно за да се напише по-сериозно проучване по дадена тема, е необходимо проучване. Как точно се прави проучване в сфера като тероризма? Въобще как проверявате дали това е точното лого? Не питате съответната терористична организация, надявам се.

Правя разлика между основни и допълнителни източници. Основни източници за мен са материали, които са създадени и произведени от самата организация. Например има видеозаписи, които съответната група е направила. През 2004 година имаше няколко видеозаписа на Ал Кайда, на които беше поставено лого. Друг пример са уебсайтовете, които терористичните организации използват. Примерно Хамас имат такъв сайт.

Ако не успея да намеря такъв тип основни източници, се захващам с допълнителните. Възможно е това да са статии, написани от журналисти. Въпросът е да имам ли доверие на такива източници, но когато няколко се засекат, тогава нещата са ОК. Дори и при основните източници, ако едно лого се среща само на един сайт, не бих го използвал в книгата. Винаги проверявам и за допълнителни източници.

И все пак - интересно е - защо терористичните организации трябва да имат лого?

Причината е същата, поради която корпорациите и компаниите имат лога. Едно лого е отличителен знак. Има толкова много терористични организации и всички се борят приблизително за едно и също нещо. Независимо дали става дума за разпространие на ислям, за освобождение на света от неверниците, за налагане на комунизъм, те имат приблизително едни и същи цели. Все пак трябва да се отличават, за да могат хората да ги разпознават, да знаят за коя група става дума.

Когато показахте книгата си за първи път на графични дизайнери, които се занимават с визуална идентичност, каква беше реакцията им?

Не съм получил много реакции засега, но всички, с които говорих, ми благодарят за обстойното проучване, което съм направил. Цялата тази информация е полезна за тях. Особено интересна е за онези от тях, които се занимават с дизайн на компютърни игри. Те непрекъснато получават задачи за произвеждане на различни униформи, лога, всякаква друга идентичност. Гейм-индустрията е много голяма и за хората, които работят там, тази книга е наистина ценна.

Липсват ли някои организации, поради невъзможност да намерите достоверна информация или дори заради страх, че може да попаднете в опасна престъпна и политическа мрежа?

Да и не. По първия въпрос - да, има такива организации, които отсъстват от книгата. Както споменах по-рано, ако не успея да намеря достатъчно източници, които да потвърдят определено лого, не го използвам в книгата. В началото започнах да изследвам 120 организации. В книгата съм описал едва 60 от тях. За останалите не можах да намеря или лого, или възможност да потвърдя автентичността му.

Що се касае до втория въпрос, не съм се опасявал от определени политически дискусии и затова не съм избирал кои организации да включа и кои не. В началото на книгата написах, че не искам никакви политически обвързаности с тази книга, защото тя прави само анализ на визуалната идентичност на терористичните организации. По никакъв начин не казвам, че терористите са добри или лоши, че Щатите и Европейският съюз правят определени добри или лоши неща. Става дума за чист анализ на логата.

След като завършихте книга, какви общи черти откривате между терористичните организации? И също така - има ли лого, което наистина е най-добро и се отличава от останалите?

Това е интересен въпрос, защото - знаете ли - терористичните групи ползват общо взето един тип средства, за да постигнат целите си. През повечето време става дума за въоръжени нападения. Използват оръжия, за да постигнат целите си. В този смисъл е логично, че елементи, които представят тази въоръжена борба, ще присъстват и в логата им. По този признак могат да бъдат открити много сходни черти. Например една терористична група от Италия няма да използва популярното оръжие AK-47 (Калашников), но ще има италианско оръжие в логото си.

Относно логото, което се отличава, винаги давам пример с това на Хизбула, защото е много добре направено. Разказва много за историята на организацията, има различни елементи в него, комбинирани по добър начин. Поради тази причина то се отличава от останалите.

Казвате, че логото на Хизбула е професионално направено. Но как тези организации правят логата си? Не мога да си представя, че в главните квартири на Хизбула има маркетинг шеф, работи на един Mac и се занимава с визуалната идентичност на организацията...

Хизбула е по-специален случай, но за да отговаря на въпроса - нямам абсолютно никаква информация за това как точно са направени тези лога. Изключително трудно е да се намери информация или пък въобще не е налична като такава. Защото ако имате име, което да свържете с логото, то този дизайнер също ще бъде обявен за терорист. Ако го споменете по име, той ще бъде обект на съдебно преследване.

Конкретно за логото на Хизбула има такава информация, защото при създаването му организацията не е била включена в терористичния списък. Когато говоря с графични дизайнери, защото аз не съм такъв, те ми казват, че логото на Хизбула е направено професионално. Използвали са стария калиграфски стил куфик, който се забелязва и в първите издания на Корана. Така че наистина е направено много професионално, не от някой, който има един компютър с инсталиран Photoshop.

Възможно ли е да се обобщи, че точно като търговските компании, независимо от оръжията, които притежават - образно казано - за да се рекламира нещо, винаги е важно да има хубаво и запомнящо се лого?

Не, не бих казал така. Нека погледнем към логото на Ал Кайда. Те нямат конкретно лого, но имат знаме. Това не е точно лого, но въпреки това те успяват да се наложат чрез операциите, които правят. Всички помним за 11 септември.

Има ли други подобни книги? Вие сте пионер, така ми се струва.

Да, няма подобни книги. Въпреки това много доклади по темата са писани за различни организации, които се занимават с антитероризъм. Имал съм възможност да видя само един от тези документи и логата вътре бяха с много лошо качество, липсваше какъвто и да било анализ. Никой не беше анализирал логото, погледнал в историята, извадил съответните изводи.

Не се ли притеснявахте да съхранявате всички тези лога на компютъра си? Можеше някой да дойде и вземе хард диска?

Да, това би могло да се случи. Но в ежедневната ми работа се занимавам с контратероризъм, тъй че използвам тези лога всеки ден. Работех с тях. Всичко е наред засега.

http://dariknews.bg

3:57 | 0 коментара |

Грозните войни на Сидеров

Заплахите на Волен Сидеров, че в България можело да се стигне до гражданска война, не са новост. Те са по-скоро пореден епизод от неговия отблъскващ и креслив сериал, който гледаме от години. Нека си припомним.

Помните ли онзи „паметен" ден през август 2008-ма, когато записи на стари речи на Сидеров заглушаваха националните химни на встъпващите в длъжност посланици на САЩ и Русия? Вероятно тогава ви е убегнал фактът, че шумните акции на лагеруващите на площада „атакаджии" бяха официално разрешени от столичната община и лично от тогавашния кмет Бойко Борисов.

Със сигурност си спомняте как няколко месеца по-късно Сидеров и компания опитаха да нахлуят в студиото на „Панорама", за да се разправят със същия този кмет. В крайна сметка не успяха, но през май 2011-та Сидеров получи нова възможност да се изяви подобаващо в националния ефир - в студиото на БНР той нападна с юмруци независимия тогава депутат Корман Исмаилов след разправия в ефир кой точно е предизвикал сбиването пред софийската джамия „Баня Баши".

Вероятно паметта ви още не е заличила кадрите от тази скандална провокация в центъра на столицата, която намери широк отзвук в чуждестранните медии и за пореден път изтласка на преден план въпроса за прословутата българска „етническа толерантност".

Сидеров, неуморният

Със сигурност си спомняте и една друга срамна изява на Сидеров. Тя се случи през 2010-та, когато „любимецът" на жадните за рейтинг медии успя да забърка истински международен скандал, след като обвини от екрана държавата Израел, че поддържала връзки със съмнителна фигура от българския престъпен свят. Резултатът: израелското посолство в София нарече лидера на „Атака" човек, който е доказал своите „расистки, антисемитски и антиизраелски нагласи", и изрази съжаление, че страна като България има за водач на партия и член на парламента фигура като Волен Сидеров.

А помните ли как през същата година неуморният „баш-националист" прогони от площад „Св. Александър Невски" екип на Турската обществена телевизия, която искаше да покаже в пряко предаване забележителностите на София? Само месец след тази проява, издокаран в черна тениска с надпис „Не на Турция в ЕС!", лидерът на „Атака" крещя от парламентарната трибуна по адрес на турците, което накара депутатите от ДПС да поискат от тогавашния премиер Борисов „да се разграничи от политическите изстъпления на Сидеров".

В края на същата година лидерът на „Атака" последва примера на Бойко Борисов и обяви, че „като държавник, като поведение Тодор Живков е направил доста неща за България". И което е още по-впечатляващо - призна чистосърдечно, че е мислел същото още в началото на 90-те години в качеството си на главен редактор на вестник "Демокрация".

Бумерангът

В първите дни на 2011-та, след преиздаването на двете откровено антисемитски книги на Сидеров „Бумерангът на злото" и „Властта на мамона", Българският Хелзинкски комитет призова парламента да се обяви срещу разпространяването на подобни подстрекателски книги, в които Холокостът е представен като лъжа, изфабрикувана от американците, защото били управлявани от еврейския капитал. Ръководството на 41-то НС предпочете тогава удобното мълчание, но ударът на „бумеранга" не закъсня. На 10 март, при едноминутното мълчание в памет на жертвите на Холокоста, депутатите от „Атака" демонстративно напуснаха залата.

Само два месеца по-късно Сидеров успя да издебне американския посланик Уорлик в столичен ресторант, където му представи сметка за 2 милиарда лева неплатени наеми за използването на американските бази в България. След инцидента „Вашингтон таймс" нарече действията на националиста „евтин политически шарж" и припомни на читателите си по света, че в своя дипломатическа грама от 2005 г. посолството на САЩ е описало партия "Атака" като "силно антиамериканска", а нейния лидер Сидеров - като "открито антисемитски настроен".

Майстор на безобразията

Изброеното дотук едва ли е неизвестно на сегашните политически „аркадаши" на „Атака". Но явно им е по-удобно да го забравят. Както вероятно ще бъде „забравен" и фактът, че по време на истеричната реч на Сидеров при откриването на 42-то Народно събрание чуждестранните дипломати демонстративно напуснаха залата. Малко след това цяла България стана свидетел на безобразния опит на Сидеров да провали заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. След което последваха заплахите му да извършва граждански арести, да наказва полицаи и питащи журналисти. Видяхме го и въоръжен с палка и пистолет...

Ще му мине, биха казали великодушно някои - сега той е в еуфория покрай разкрилата се възможност да разиграва БСП и ДПС с парламентарния си трик „тук ме има, тук ме няма". Няма да му мине, смятат разгневените протестиращи и настояват грозните войни на Сидеров да бъдат незабавно прекратени. Тъй като са опасни, вредни и срамни. За България като държава и за българите като народ.

3:50 | 0 коментара |

Окръжният съд в Пазарджик ще заседава по делото за разпространение на радикален ислям

Поредното заседание по делото за разпространение на радикален ислям на Окръжния съд в Пазарджик започва в 9.00 часа, предаде репортер на Радио „Фокус” - Пазарджик. По време на това заседание ще бъде изслушана назначената теологична експертиза на девет преведени от турски език религиозни текстове, които са приложени по делото. Експертизата е направена от д-р Сафер Хасанов от Висшия ислямски институт в София. На това заседание трябва да бъдат разпитани и главният мюфтия Мустафа Хаджи и неговият заместник Ведат Ахмед. Делото за разпространение на радикален ислям е срещу 13 подсъдими, които са обвинени в ръководство и участие в нерегистрирана по законно установения ред в страната организация „Ал уакф ал ислями”, а също и в разпространение на антидемократична идеология. 

БГНЕС припомня, че на 18 септември 2012 г. съдът даде ход на делото срещу 13 подсъдими за проповядване на радикален ислям. Повечето подсъдими са имами от областите Пазарджик, Смолян и Благоевград. Стотици жители от Пазарджишко, Благоевградско и Смолянско бяха на 18 септември пред сградата на Пазарджишкия окръжен съд. Те обясниха присъствието си с желанието да окажат морална подкрепа на 13-те обвинени в проповядване на салафизъм. В подкрепа на подсъдимите и на следващите заседания по делото дойдоха десетки жители от Пазарджишко.

На 17 декември 2012 г. делото беше отложено за първи път заради болен подсъдим - Байрам Ушев не се яви. Тогава трябваше да бъдат изслушвани експерти. На едно от последните заседания за декември миналата година адвокатите и съдът оспориха и не приеха първата преводаческа експертиза по делото. Мотивите бяха, че в превода от турски на български експертът доц. Юлия Кирилова няма достатъчно познания по ислямска религия, за да прави заключение доколко са антидемократични идеите, открити в конфискуваната религиозна литература от домовете на 13-те обвиняеми имами. Съдът прие две технически експертизи, като едната от тях – графологическата, доказа, че поставените подписи под набора от отчетни документи са на един от подсъдимите.

В Окръжен съд – Пазарджик постъпи молба на 14 февруари от вещото лице Александър Шунин, с която заявява, че не е готов с поставената му от съда задача, поради това, че част от материалите съдържат обемни и сложни в езиково отношение религиозни текстове, които изискват повече време и внимание при превода. От вещото лице Александър Кирков пък е постъпил факс, с който уведомява съда, че е в чужбина и е възпрепятстван да се яви на съдебно заседание.

Окръжен съд – Пазарджик, като взе под внимание, че за съдебното заседание за 18 февруари 2013 г. не е предвидено друго освен изслушването на двете вещи лица отсрочи заседанието по делото за 11 март. Тогава делото срещу 13-те имами в Пазарджик беше отложено за 10 април, заради заболяване на подсъдимия Али Хайрадин. В заявление до Окръжния съд в Пазарджик той настоя за отлагането, за да може лично да присъства на следващото заседание. На заседанието тогава трябваше да бъде представена т.нар. арабска експертиза. Мюсюлманските духовници са обвинени в разпространяване на антидемократична идеология и членуване в нерегистрирана у нас ислямистка организация. 

......................................................................................................................................................

Делото в Пазарджик в доклада на САЩ за религиозните свободи

Българската конституция и други закони и политики защитават религиозните свободи, но има твърдения за нарушаване на тези права. Това пише огласения късно в понеделник годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за религиозните свободи по света през 2012 г.

Много мюсюлмански лидери продължават да се оплакват от тормоз на службите за сигурност, казвайки, че имами и мюфтии периодично са викани на разпит като форма на заплаха, пише в документа.

В него се отбелязва делото в Пазарджик срещу 13 мюсюлмански лидери, обвинени през 2011 г., че участват в незаконна организация, разпространяват антидемократична прошариатска идеология, насочена към подкопаване на върховенството на закона и основните човешки права. Както и в проповядване на омраза към други религиозни групи на петъчните молитви.

Няколко очевидци заявиха, че трябвало да дадат показания под принуда. А един каза, че са заплашвали него и семейството му. Главното мюфтийство продължава да твърди, че обвинените са невинни и нарича процесът атака срещу религиозните свободи, пише в доклада.

Документът отбелязва твърденията, че някои партии експлоатират религиозните проблеми с политическа цел. За пример се дават ВМРО, "Атака", Националният фронт за спасение на България, които организирали протести пред съда в Пазарджик срещу носенето на религиозно облекло и разпространението на исляма. "Атака" продължава да организира протести срещу джамии като използва високоговорители. През октомври тя призова да се забрани строежът на джамии в страната.

През май ученичка се оплака в Комисията за защита от дискриминация, защото не я пускали на училище със забрадка. Решението на комисията се очаква до края на годината.

Някои религиозни групи, включително мормони и Свидетели на Йехова продължават да се натъкват на дискриминация и предразсъдъци от страна на местните власти, въпреки че имат национална съдебна регистрация. Бургас и Петрич, въвели, противно на закона, забрана за някои форми на прозелитизъм (разпространение на вярата), чрез ходене по домовете например. Освен това забраняват разпространение на религиозна литература въпреки съдебната регистрация на вероизповеданието.

Свидетели на Йехова и мюсюлмански общности се оплакват, че се натъкват на проблеми при получаване на разрешителни за молитвени домове и джамии. В Благоевград продължават да игнорират молбата за ремонт на джамията. Варна пречи на Свидетели на Йехова да изградят молитвен дом. София продължава да не дава разрешение за втора джамия.

Правителството не е последователно в прилагането на правната и политическата защита на религиозните свободи. Мормони се оплакаха, че през юли полицията не се намесила, когато пред тях група тийнейджъри удряла и ритала техни мисионери в София.

Като цяло отношенията между различните вероизповедания са толерантни. Но дискриминацията, тормозът и обществената нетърпимост към някои религиозни групи остава постоянен проблем. Свидетели на Йехова твърдят, че медии дезинформират за техните действия и вярвания, също и мормоните, които се оплакват най-вече от тв СКАТ в Бургас и Варна.

Еврейски групи и мюфтийството продължават да се оплакват от осквернявания. През януари вандали хвърлиха коктейл "Молотов" по прозорците на регионалното мюфтийство във Варна. През септември хулигани надраскаха с графити еврейски паметник в Плевен - за трети път през последните 18 месеца. Лидери на еврейската общност изразяват в частни разговори безпокойство от съобщенията от нарастването и неограничаването на инциденти, свързани с антисемитизъм в социалните медии.

Очаква се съдът да изслуша експертизата на д-р Хасанов, който трябва да представи теологически анализ на 9 писмени материала на турски език, преведени от друго вещо лице по делото. Съдът постанови също да бъдат призовани като свидетели за заседанието главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи и заместникът му Ведат Ахмет.

На предното заседание по делото съдът в Пазарджик прие втората част от експертизата на документи на арабски език, изготвена от вещото лице Александър Шунин, въпреки твърденията на защитата, че вещото лице няма необходимата компетентност по арабски език.

Призованото за предното заседание второ вещо лице - д-р Сефер Хасанов от Висшия ислямски институт, не се яви и делото и затова то бе отложено за 4 юли. В залата на предното заседание възникна спор за изплащането на пътните разноски на вещото лице Шунин, тъй като според защитата той бил "довеждан в Пазарджик с автомобили на специалните служби". Пред съда Шунин посочи, че е пристигнал с автомобил на негов приятел и няма претенции за изплащане на пътни разходи. Съдът прие обяснението и не присъди разноски за транспорт.

Днес се разпитват двама свидетели – Мустафа Алиш Хаджи, главен мюфтия на Република България и Ведат Али, негов заместник. В залата присъства и вещото лице Сафер Хасанов, което е извършило теологичната експертиза по делото. Повече от час продължи разпитът на главния мюфтия. Разпитът още не е приключил, тъй като само защитата изчерпа своите въпроси. След 15-минутна почивка прокурорът ще има право да задава въпроси към главния мюфтия. Хаджи обясни, че познава общо 8 от подсъдимите, които присъстват в залата. Повечето от въпросите към него бяха насочени към така наречената комисия по фетва, която се оглавява от главния мюфтия. Комисията дава религиозни становища по въпроси, които касаят мюсюлманите в България. Работата на комисията е да каже какво е правилно и какво не, каза главният мюфтия. Той каза също, че в България има Национален съвет на религиозните общности, в който участват представители не само на мюсюлманската религия, но и на други религии. В този смисъл мюсюлманите общуват и с хора от останалите религии. Главното мюфтийство ръководи дейността на районните мюфтийства, които са 21, така че то осъществява контрол върху тях. Комисията по фетва е разглеждала религиозни ритуали, особено погребенията, обясни Мустафа Хаджи. Решението, което е дала тя е, че хората трябва да се погребват без дрехи и ковчег, само с плат, който се изработва за погребенията по специален начин. Такава е религиозната традиция. Главният мюфтия обясни, че при комунизма хората са били принудени да се погребват в ковчези и с дрехи. Това е продължило 15-20 години, в резултат на което някои от мюсюлманите са приели, че това е нормален начин за погребение. Главният мюфтия обясни и така наречената тема за лихвата, която е забранена в Корана. Освен това той каза, че не е забелязал в България да се извършват религиозни дейности, окито да противоречат на мюсюлманското вероизповедание.

..................................................................................................................

Главният мюфтия на Република България Мустафа Хаджи призна по време на разпита в Окръжен съд Пазарджик по делото за радикален ислям, че организацията Ал Уакф ал Ислями съществува, но не знае тя да е регистрирана в България, предаде репортер на Радио „Фокус” Пазарджик. Имал е среща с представители на организацията през 2005 или 2006 година, като, според него, те не са успели да направят клон в нашата страна и да работят официално, като подпомагат мюсюлманите. Хаджи се е срещал с представители на организацията, тъй като това е фондация, близка до кралското семейство в Саудитска Арабия и е имал надежда, че те ще помагат на мюсюлманите в България. Според него, организацията няма официално представителство в страната, затова той не е запознат как набират средствата, за да съществуват. Главният мюфтия обясни още, че са ползвани пари в брой и пари на ръка в периода 2010 – 2011 година, когато сметките на мюфтийството са били запорирани и е нямало как да се правят разплащания по друг начин. Освен това, към главния мюфтия бяха зададени въпроси, свързани със сигнали за нередности при проповядването на исляма в страната. Той каза, че е получил писма от жени, които имат проблем със снимките за лични карти, в резултат на което се е срещал със зам.-министъра на вътрешните работи, но не се е стигнало до напрежение между мюсюлманите. Имало е спорове между така наречените млади и стари мюфтии, като този спор е разрешен и не се е стигнало до напрежение. Според Хаджи, няма забрана да се внася ислямска литература от чужбина в България и над 90% от ползваната в страната литература е внесена от чужбина, тъй като в България не се издава такава. Мустафа Хаджи Алиш обясни още, че той също е внесъл такава литература, която е била проверена на митницата след престой в Йордания. В България хората сами избират къде, за кого и как да даряват средства. По конкретен въпрос за сигнали дали някой от 13-те подсъдими е проповядвал салафизма и налагане на Шериатската държава, Мустафа Алиш Хаджи каза, че не е получавал такива сигнали в главното мюфтийство. След съдебната почивка Хаджи отговори и на въпроси на журналисти. Той каза, че според него радикален ислям като понятие не съществува и на практика хората, които са в съдебната зала, са проповядвали обикновения ислям. Заседанието на съда продължава.

..........................................................................................................

22:20 | 0 коментара |

Бунтът на Таксим зрее от десет години

Таксим е резултат на недоволство, трупано в продължение на поне десет години. Това заяви д-р Керем Йоктем от Центъра за европейски изследвания към Оксфордския университет по време на дискусията “След Таксим: какво се случи в Турция?”.

Освен д-р Йоктем в дискусията участие взе и журналистът на свободна практика Димитър Кенаров, който живее в Истанбул. Дискусията беше организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и Червената къща. Модератор на дискусията беше директорът на ЕСВП-София д-р Димитър Бечев.

През последните десет години са осъществявани различни инфраструктурни проекти, които засягат живота на хората, но реално никой не е търсил тяхното мнение, не са правени обществени обсъждания на тези проекти, обясни журналистът Димитър Кенаров.

Протестите в Турция започнаха точно от един малък протест на природозащитници срещу строежа на търговски център на площад “Таксим”, което включва и разрушаването на част от парка “Гези”. Нещо подобно се случи и в България – от по-малък протест с конкретни искания, се стигна до едно много по-мащабно събитие, посочи Керем Йоктем.

По думите му в протестите в Турция са се включили хора от различни социални и политически групи. Много от тях нямаха политическа ориентация. Отивайки на демонстрациите обаче, те си изградиха мнение за това как трябва да изглежда демокрацията в Турция. Тези различни групи видяха, че имат нещо, което ги обединява, че не трябва задължително да са врагове. Тези млади хора показаха, че имат вече едни много по-високи изисквания към управляващите. Че не са съгласни техните права да се изчерпват само с правото им на глас, а в четирите години след изборите да са принудени да гледат отстрани случващото се, допълни Йоктем.

Аз присъствах на протестите и видях тези различни общности, които съществуват заедно и чиито позиции постепенно се изравняват, каза Димитър Кенаров. Тези събрани на едно място хора представляват всъщност турското общество в умален вариант.

Демонстрациите всяка вечер се превръщат в едно огромно парти. Хора свирят на китари, има рок концерти, театрални постановки. Особено запомнящи се бяха дните, в които на площада в Истанбул излезе музикант и свири на пиано. Беше много емоционално. Протестиращите плачеха. Дори част от полицаите свалиха каските си, за да слушат. Всичко това обаче приключи, когато пианото му беше конфискувано, обясни Кенаров.

Всяка вечер в Истанбул се организират форуми, на които хиляди хора се събират, за да обсъдят случващото се и бъдещето на Турция, допълни той. Журналистът показа и свои снимки от протестите в Истанбул, част от които можете да видите в галерията.

Никой не може да си обясни реакцията на премиера Ердоган, заяви в отговор на въпрос Керем Йоктем. Според него турският премиер е имал неведнъж възможността да потърси диалог, да се опита да чуе позицията на хората и да намери разрешение. Вместо това обаче той определи протестиращите като терористи и започна един своеобразен лов на вещици. Стигна се и до полицейско насилие, което само увеличи протеста, уточни Йоктем.

Близкото бъдеще за Турция е неясно, но смятам, че случилото се сега ще има своето отражение на изборите през 2014 г., обясни той.

Йоктем посочи, че все още не е ходил на протест в България, но възнамерява да отиде на днешния митинг.

14:55 | 0 коментара |

АФП: България спечели подкрепата на МВФ за новата й социална политика

Международният валутен фонд подкрепи усилията на новото правителство на България в помощ на най-бедните българи и облекчаване на бюрокрацията за бизнеса на фона на продължаващите улични протести в страната, предаде АФП. В свое изявление ръководителят на мисията на МВФ в страната Мишел Шанън приветства „намерението на новото правителство да поддържа последователността на макроикономическата политика, да увеличи защитата за най-уязвимите в обществото и да проведе структурни реформи”. Тя призова властите да намалят бюрокрацията, да подобрят ефективността в енергийния сектор и да изкоренят корупцията. Тези мерки са „необходими за подкрепата на ръста и заетостта”, добави Шанън. Премиерът Пламен Орешарски е под натиска на масови улични протести с искане за неговата оставка, след като зае поста едва преди месец. Протестите възникнаха във връзка със спорно назначение на поста на директор на службата за национална сигурност. Около 5000 души се събраха пред Министерски съвет в центъра на София за 20-ти пореден ден, скандирайки „Мафия” и „Оставка”. Орешарски отказа да подаде оставка и опита да успокои протестиращите чрез серия от мерки в помощ за най-бедните българи и за намаляване на целите на електричеството.

14:41 | 0 коментара |

Тайните на харема

Много хора мислят, че Харемът е патент на Османската Империя, което не е вярно. Много източни монархии са имали хареми. 
От дълбока древност, във Вавилон, Персия е имало хареми.Османците са го унаследили, можем да кажем от Византия. Но Харемът на Османския султан в двореца Топкапъ, също векове е бил недостъпно място за външни хора.Никой не знаел както се е случвало зад каменните стени. Имало само разкази и слухове. Но след 15 век европейците са имали достъп до османския дворец.От 15 до началото на 20 век Османската държава и Европа поддържали помежду си тесни и продължителни контакти, в резултат на които европейците се запознали в по-голяма или по-малка степен с османските социални институти и в частност с харема. Но както се изразява турският историк и изследовател Чагатай Улучай, Харемът на Османският Султан, може би най-важният държавен орган в Османската Империя от времето на Султан Сюлейман Великолепни, до скоро остана като „забраненият град Османският султански харем е била официалната резиденция на Султанската майка-Валиде Султан, на неговите сестри, дъщери и наследниците на султана-Шехзаде, на жена му, на любовниците и наложниците му.” Наименованието Харем идва от арабски език и означава „защитено свещено място” или място напълно изолирано от любопитните погледи. Наричали го „Дарюс-сааде” което в превод значи „ Домът на щастието „ , „Домът на радостта” или „Вратата на щастието”.Но повече са използвали името Харем, което в превод означава ”нещо забранено”. Историкът Улучай ,който проучва причините защо до скоро е нямало нещо написано за харема и за живот в харема, отбелязва : Първо: обитателите на султанския харем почти са нямали връзка с външния свят.Те прекарвали целия си живота в харема. Жените в османския дворец не са излизали извън харема без ритуалното наметало- воал и фередже до началото на 19 век, когато на трона се е възкачил Султан Махмут Втори. А в началото на 19 век обитателките на харема вече са излизали извън двореца за отдих, разходки и развлечение, дори са излизали извън Истанбул и са започнали да посещават и Двореца в град Едирне, но скривайки се от чуждите очи, се покривали с фереджета за да не бъдат видени .Когато обитателките прекрачвали стените на харема, те били обезателно охранявани от евнуси, които са взимали строги мерки, за да не бъдат видени.Евнусите са били единственият източник, за разпространяването на тайните на харема, но историята ни показва, че евнусите са скрили дълбоко в душите си това което са видели и чули и са отнесли тайните на харема в гроба си. Една от причините за оскъдната информация, която е достигнала до наши дни е факта, че до средата на 20 ти век харемът е бил забранен град. Харемът е открил вратите си за външния свят, след революцията, наречена „Обявяването на свободата” през 1908 година със свалянето от трона на Султан Абдюлхамид Втори.След 1909 година, освен султаните, евнусите, лекарите, и други са имали достъп до харема и те са започнали да пишат подробности за това което са видели лично със своите очи в харема. Това, което е било написано преди това за харема е било много оскъдно за да бъде открехната завесата на потайностите на харема. Написаното както от турски, така и от чуждестранните автори до 20 век е оскъдно и е плод на въображението.Но това положение е било неизбежно, защото харемът винаги е бил място за личен живот, в който достъпът на външни хора бил изключен. Жените се криели от мъжете, навън са ходили с покривало. Запазени са само спомените на чуждестранните посланици относно жените в османския дворец. Както отбелязахме и преди малко, до средата на 20 ти век Харемът е бил известен като „Забраненият град” главно поради факта, защото е нямало никаква информация, документи и исторически справки , за да се проникне дълбоко в неизвестния свят на Харема. До скоро се знаеше много малко за Харема,защото дворецът е бил защитен от дебели стени и бил строго охраняван.Достъпът до Харема, отделен от Двореца Топкапъ с множество оградени със стени дворове е бил много труден. Когато в харема е влизал мъж, евнусите са предупреждавали жените провиквайки се „ Дестур” което значи „.Внимавай”. В Харема било невъзможно да се влиза и скришом, защото откъм църквата Света София бил обграден от три огромни цветни лехи, а от към морето от много повече цветни лехи.Защото и дворецът Топкапъ, който се простира върху обширна площ, бе обграден от гори и розови градини.Било много трудно да бъдат прекосени тези градини и да се достигне до харема.Харемът е бил непристъпен, а дворецът добре охраняван. От написаното до тук може да си направите заключението, че Харемът в Османският Дворец е място, където били затворени жените в двореца.Но в тази поредица от програми, ние ще се постараем да ви разкажем много повече за харема.Затова ще се възползваме от императорските архиви, които се съхраняват в двореца Топкапъ, и от османския архив към Министерския съвет.Ще ви запознаем с пирамидалната структура на Османския харем, която илюстрира и мястото на жената в османския свят.Ще ви говорим за съществувалата тук строга йерархия.Първа дама е била майката на Султана- Валиде Султан, а след нея по ранг са били несемейните сестри на Султана , и след това е вече съпругата му.Ще ви запознаем с харема като културна институция, където обитателките в двореца са израствали като изискани и всестранно развити жени, като задължително били изучавани принципите на исляма и се придобивали редица умения като шиене, бродиране, танцуване, пеене, свирене на музикални инструменти и т.н. Накратко казано, ще повдигнем тежките завеси на изпълнения с тайни и интриги живот в султанския харем и ще осветлим живота тук.Ако желаете да се запознаете със сложните интриги и любовни триъгълници и многоъгълници, които са тровили нервите на обитателите на харема.

ТРТ Български

13:00 | 0 коментара |

Ед Хусич положи клетва с ръка върху Корана

Първият мюсюлмански министър в Астралия Ед Хусич на церемонията в правителственната сграда в столицата Канбера положи клетва с ръка върху Корана.

В отговор на расистките изявления по повод полагането на клетва с ръка върху Корана, Ед Хусич отбеляза „Различните становища са естевена част на демокрацията”.

Депутатът от Работническата партия Хусич посочи, че може да съществуват лица опитващи се да предизвикат разцепление между хората споделящи неговата или друга религия и каза дословно „Това, което е със значение е да не се поддаваме на острите изявления пристигнали от неясни среди”.

Хусич посочи, че решението да положи клетва с ръка върху Корана е правилно решение.

trt bulgarian

12:53 | 0 коментара |

Лютви Йозгюр: Изселниците сме живият мост между двата народа

Лютфи Йозгюр е председател на Сдружение на балканските изселници за солидарност и култура в град Ялова, Турция. Той е инициатор за изучаване на български език в Ялова, пишат колегите от „Родопи нюз".

Г-н Йозгюр, отразяват ли протестите в Турция по някакъв начин на българските изселници?
Тези протести и напрежение не се отразяват по никакъв начин на българските изселници в Турция. Изселниците, както в България, така и в Турция сме лоялни, добросъвестни, от сутрин до вечер работим и даваме всичко то себе си, защото всеки идва и започва от нулата в новата държава.
Как ще коментирате случващото се в България в момента и продължаващите вече повече от две седмици ежедневни протести?

Запознат съм със случващото се и много съжалявам. Може би трябваше да се даде време на новото правителство. Във всяка една държава в света се дава минимум 100 дни шанс на новото правителство да започне да работи, докато в България това не се случи, дори един месец не дадоха на правителството да заработи.
Какви връзки поддържате с България?
Роднински, приятелски. България е нашата родина, ние сме с двойно гражданство и тя винаги ни липсва. В България останаха спомените ни и ние сме живият мост между двата народа.
Получавате ли някаква подкрепа от България, от държавата?
Не сме свикнали да получаваме нещата наготово. Ние се стремим да извоюваме нещата си. България ни е родина и ни е мила, там живеят нашите близки и роднини. Това, което искаме, е час по-скоро да отмине икономическата криза в България, за да може хората да живеят в мир и благоденствие и да се развиват. Не сме забравили лошите спомени от възродителния процес. Стремим се да не живеем в миналото, а да гледаме бъдещето.
Пред какви трудности са изправени българските изселници в Турция?
Изправени сме пред всякакъв вид трудности – от една система отиваме на друга – от социализъм към капитализъм, друг манталитет, друг начин на живот, много е трудно. По-голямата част от българските изселници срещат особени трудности с адаптацията, но при добро желание всичко се постига. С много мъки, много труд и много време всичко се постига, не е лесно да започнеш от нулата.
Лесно ли Турция приема българските изселници?
Да, винаги с добри чувства ни посрещат. Като цяло българите в Турция се посрещат с добри чувства, ние никога не сме говорили лошо против българския народ. Винаги, когато местни турци чуят, че сте българин, винаги бивате посрещнат добре и причината за това сме ние. Ние сме говорили винаги против комунистическия, тоталитарния режим, но никога не сме говорили против българския народ, но това не можем да го обясним. Никак не харесваме този национализъм в България, ние сме част от българския народ, но за съжаление някои страни все още продължават да залагат на тази карта – национализъм.
Колко са новите изселници от България в Турция?
От 1989 година досега са някъде около 400 000. Първите изселници са дошли 1989 година по времето на голямата вълна, след това постепенно започнаха да идват тези, които бяха с разделени семейства, всеки се приютяваше при роднините си. Една част от тях, може би 60%, още не са подновили новите си документи и нямат възможност да пътуват за България.
Запазват ли се по някакъв начин типично българските традиции и обичаи?
Да, запазват се. Ние на Балканите имаме обща култура, обща музика и кухня. Не случайно всяка година в регионите, където живеят българските изселници, се провеждат традиционни балкански фестивали. На тези фестивали се канят фолклорни състави от България и от другите балкански държави. По този начин се стремим да сближаваме народите и да опознаваме взаимно културите си.
Тези традиционни Балкански фестивали провели ли са се тази година или предстоят?
Не са се провели. Сега при нас в Ялова започна един от тези фестивали. Той ще продължи една седмица. Имаме гости от Смолян, народната певица Валя Балканска също ще ни гостува, на 5 юли ще ни гостува и поп-фолк певицата Теодора. Организираме тези фестивали, за да запазим българската култура и български обичаи.
Изучава ли се български език от изселниците?
Да, изучава се разбира се, даже наскоро проведохме един курс. Тези, които имат двойно гражданство, които са били деца, когато са се изселили преди 23 – 24 години, вече са на по 25 – 35 години и вече са забравили българския език. Ние първите години бяхме обидени на тоталитарния режим и спряхме да говорим на български език, за което сега в момента съжаляваме. Тези изселници носят български паспорти, български граждани са, но не владеят българския език. Те нямат вина, вина имаше тогавашният режим и сега ние гледаме да допринесем с нещо, като провеждаме курсове по български език, поне да могат да се научат да четат и да пишат.
Има ли много желаещи да посещават тези курсове?
Има много желаещи, сред които и много по-стари изселници, които искат да търгуват в балканските държави.

2:59 | 0 коментара |

Забравени южни покрайнини

Както има забравени Западни покрайнини, така има и забравени южни покрайнини, казват местните хора в Странджанско, които живеят на самата българо-турска граница. Българо-турската граница е дълга 259 километра. Започва от устието на р. Резовска, преминава по билото на Странджа и Дервентските възвишения, пресича р. Тунджа и при Капитан Андреево достига р. Марица. България и Турция имат три гранични контролно-пропускателни пункта, като най-големият от тях е ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле, откъдето е пътят за Одрин. Вторият е Лесово – Хамзабейли и най-малкият – Малко Търново – Дерекьой. През българо-турската граница преминават транзитните превози от Западна Европа за Близкия Изток, заради което тя често попада в новинарските емисии с опашките от ТИР-ове. Променящото се устие на р. Резовска пък е една от точките, по които заседава българо-турската смесена комисия. През годините се е родил и фолклорът, как в зависимост от коритото на реката, българо-турската граница може да се мести от Варна до Истанбул.

В последните месеци заради заявеното желание на България и Румъния да влязат в Шенгенското пространство, българо-турската граница попадна в европейските доклади с критики заради нелегалните емигранти. Прогнозите са, че притокът от нелегални емигранти ще се увеличи. Когато пък в село Кости, Община Царево, избухна взрив от заболяването шап по животните, се оказа, че липсата на телени преграждения по границата позволява свободното движение на животни, а с това расте и рискът от заразата. Заболяването шап в България досега обикновено е пренасяно от Турция, сочи практиката, тъй като изолираният вирус се среща по животните в Мала Азия. От НВМС препоръчаха общините и областните да се погрижат за възстановяването на откраднатите мрежи по българо-турската граница, за да спрат добитъка. 

С годините са ликвидирани много от граничните поделения по българо-турската граница, като процесът се засилва особено след влизането на България в НАТО. За това как се е охранявала българо-турската граница, днес свидетелстват изоставените казарми, разбитите сгради на гранични войски, разкъртените складове и помещения, използвани от войската, старата и ръждясала техника, все още неопоскана от крадците на желязо, скромните паметници, най-често морени с плоча на загинали войници, затънали в храсти и трева, които са по-високи от тях. В последните години някогашните гранични зони се отварят и стават достъпни за исторически и археологически проучвания, но с изчезването на поминъка, изчезват и хората. Без хора не става нищо. В Странджанско са затворени всички цехове за работа, затворени са мините и рудниците, няма пътища, закрити са всички селски училища, ликвидирани са здравните пунктове. По морското крайбрежие залагат на туризъм и строителство, във вътрешността на планината обаче, се борят както могат. Как изглежда днес българо-турската граница, свидетелстват няколко истории от последните три години, по време на летния университет „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток – Запад”. Обходът на терен и пеша на различни обекти в района на българо-турската граница даде възможност за прекия досег с разрухата и обезлюдяването на този район.

В Звездец на пътя от Бургас за Малко Търново казармите и общежитията на военните са като декор от филм за най-бедните и пропаднали държави от Третия свят. В тях са се заселили цигани, които нямат преброяване. Сградите са разкъртени и разбити, площадът – също. Колите не спират в Звездец, хората ги е страх. На сградата на общината, с мръсна и разкъртена фасада, е каменната плоча с имената на Смъртната дружина на местните участници в Преображенското въстание през 1903 година. В най-силните години на Звездец, поделението е наброявало до 1200 войници от гранични войски, събрани от всички краища на България. Много от тях са били тук с жените и децата си, за тях е имало детска градина, училище, здравен пункт, както и цехове за работа. Днес казармите край пътя Звездец – Малко Търново са една от най-жалките картини. Няма здрав прозорец, няма греда от дограмите на прозорците, вратите зеят изкъртени, по терасите висят мръсни дрехи и всевъзможни боклуци. Поляната непосредствено зад общежитията е превърната на сметище. Разбити са долмените – един от символите на Странджа. До десет години, заради дейността на иманяри и ромските набези, в българска Странджа няма да остане здрав долмен, прогнозират специалистите.

В Малко Търново е пунктът на „Гранична полиция”, откъдето се взимат разрешенията за влизане до обекти като култовия комплекс „Мишкова нива”, основите на римската вила, както и светилищата Индипасха, пещерата на Света Марина, село Сливарово. Малко Търново. Възрастните помнят най-силните години на града, когато в училището е имало до 700 – 800 деца и как районът прогресивно обезлюдява, особено в последните 20 години. 

Ликвидиран е кучкарникът в Малко Търново, където са били най-добрите следови кучета, в продължение на десетилетия. В края на града, към българо-турската граница, са останали няколко полуразрушени тухлени сгради, с избити прозорци и откраднати дограми. Местните разказват, че следовите кучета, които са си отглеждали в Малко Търново, са ги селектирали и обучавали сами. В най-добрите години на кучкарника кучетата са участвали и печелили и международни състезания. А когато граничарското куче се пенсионира, имало опашка пред поделението - кой ще си го вземе за домашен любимец. Най-често кучето отивало при неговия водач, който работил с него. За останалите, които са се сдобили с пенсионирано граничарско куче, помощта им и при отглеждането на добитък била неоценима. 

Вместо следови кучета, за да пазят границата, получили бинокли за нощно виждане. На практика – неизползваеми в гората на Странджа, където заради преплетените храсти и тръни, се виждат трънките едва на няколко метра. Но с биноклите - в червено. Историите за кучета, помогнали за разкриване на нарушители на границата, са безброй. За много от по-младите, особено тези, които никога не са виждали границата, те днес са в графата на подигравките за казармения фолклор.

В Сливарово, най-южното село в тази част на българо-турската граница, някога Кладъра, живеят без български мобилни телефони, без българско радио и телевизия. Границата е на 500 метра от последните къщи на селото, ниско в дерето. На хълма срещу Сливарово е турското село, някога Камила. Най-голямата забележителност, която се вижда от българска страна в турско, е местният краварник, новоизграден, с огромни помещения, обори, пасища. Виждат се хората, които работят в него. От другата страна нашето село умира и е само въпрос на административна реформа, да се заличи от картата. Огромните някога сгради на казармите са разрушени и окрадени до степен в тях да няма нищо. От българи или от цигани, никой не коментира. 

В Сливарово постоянните жители са около 11 – 12 старци. Повечето от тях са потомци на тракийските българи, преселени от тази страна на българо-турската граница след войните за национално обединение през 1912 – 1913 година и Първата световна война. Децата им пък са отишли по-навътре в страната – най-често Бургас, Царево, Ахтопол и Малко Търново. Сливарово, чието старо име е Кладъра, е имало застава с до сто души граничари. Днес няма никой. В селото магазинът работи само през лятото и продава лимонада и още два – три вида стоки. Циганите – дървосекачи, за които винаги се подчертава, че не са местни, а са пришълци от Северна България, влизат в магазина и си взимат каквото искат, без да плащат. В края на месеца, старците събират пари от пенсията си и плащат на продавачката и техните сметки, за да имат все пак магазин. Никой не смее да им каже да си платят – ще го пребият. 

В Сливарово няма покритие на български мобилни оператори. Местните хора не дават да се звъни от мобилния телефон – „няма да им плащаме по 7 лева на минута на турския оператор”. Един кабелен оператор от Бургас е опитал да им прекара кабелна телевизия, за да гледат програмите на БНТ и БТВ, но сигнал има само при хубаво време и за кратко. Когато прекъсне програмата на БНТ и се включи телевизия Анкара и днес възрастните казват „помислих, че е станал преврат и тук вече е турско”. 

По инициатива на местни родолюбци, преди 15 години е възстановена църквата „Свети Лука” в Сливарово. След филма за рушащия се храм по БНТ, са се обадили потомци на сливаровци чак от Австралия, за да изявят желание да дадат пари за храма. Тогава е изградена и камбанария – преди това камбаната е била закачена на едно дърво. Когато дойдат гости, удрят камбаната, както казват местните хора – да ни чуят отсреща, че още сме живи, че не сме умрели, че гости са ни дошли. На къщата на някогашното кметство, на прозореца, е сложено българското и европейското знаме. На един кол до къщата също се издига българското знаме, кметският наместник Мара Жекова разказва как допреди няколко години, когато са имали граничари, знамето се е веело на петметров пилон. Сега вече нито има кой да го постави, нито кой да го поддържа.

В село Визица минава училищният жълт автобус, който вече кара децата на училище в Малко Търново. Никъде в Малкотърновската община не е останало училище по селата – всички са в зеленото училище в Малко Търново и ходят на училище в града, или сутрин ги кара училищният автобус, даден на общината. При спирането на жълтия училищен автобус в центъра на Визица, с който се придвижваме, две циганчета на по 8 – 9 години идват до автобуса. Познали са си и шофьора, и автобуса. Той ги пита – тази година ще те карам ли пак на училище. Отговорът е не. Другите – поне 20 ромски деца – се кривят и плезят встрани от пътя. Някои от тях въобще не са ходили на училище, няма и да отидат. Не говорят български. На някои от тях родителите им са наети от дървосекаческите фирми. В Странджа в последните години дейността на турските дървосекачески фирми е пагубна. Никой не знае откъде дойдоха и кой ги пусна, но през 2010 г. турски дървосекачески фирми са на път да направят планината „да отглеждаме слонове в нея”, както казват местните пенсионирани граничари.

Порталът на българо-турската граница, през който се отива до кльона, е толкова живописен, какъвто сме свикнали да го възприемаме от книги и филми от `80-те години. Телени мрежи, телени заграждения, ръждясал портал, два катинара, ключът се взима от „Гранична полиция”, влиза се по списък с разрешение и т.н. В миналото е трябвало групите да бъдат придружавани задължително от гранични войски. Заради набезите на крадци, атмосферните условия и преминаването на диви животни, е разкъсана телената мрежа по границата. На практика изглежда, че няма никакъв проблем да се преминава българо-турската граница, не само от животни. На въпроси като има ли каналджии, никой не би отговорил никак. 

Сред стотиците устни истории на местните хора са и тези как в най-горещите години на Студената война и при най-лошите отношения между България и Турция, буквално всеки ден им се е внушавало, че трябва да бъдат бдителни, че трябва да следят за преминаващи границата, че трябва веднага да сигнализират на граничните войски. Има стотици истории – някога смятани за героични, а днес от тези, на които най-често съвременниците ни се подиграват, за граничарите, които са спрели незаконно преминаващите границата, за хора, които са платили с живота си охраната на границата. Има няколко паметника на граничари – затънали в храсти и трева, с едва четящи се букви. Днес няма кой да следи за незаконно преминаващите границата – не са останали хора. Малко Търново е имало до 14 000 жители в цялата община, градът със селата, пише в книгите си местният краевед Илия Петков, който си отиде преди година и половина. Днес населението на общината е около 4500 души. За сравнение – на около 47 километра от Малко Търново в Турция е другият град Къркларели (някогашният Лозенград), който от по-малък град, днес е с 64 000 души население и става университетски център. 

Пътят от граничния контролнопропускателен пункт на Малко Търново до града е в отчайващо състояние. Още стоят табелите за европейската програма, по която е трябвало да бъде възстановен, и не е завършен. От турска страна е направен чисто нов път, с нова маркировка, с дренаж за оттичане на водата, с укрепления на пътя, за да се предпази от свлачища и срутища. От българска страна пътят е с разбит асфалт, огромни дупки, извива се в гората. Турските казарми край пътя за селото Дерекьой стоят. Според местните, които са преминавали и преди години тук, премахнати са някои поделения и са разредени военните сгради и складове. Край пътя обаче често се виждат казарми с войници, които дават наряд край порталите. На самата българо-турска граница, от турска страна постовете на войниците са на видно място, покрай пътя, с пълно въоръжение и униформа. От българска страна тази гледка е напълно забравена.

Царевското село Кости не е само шап. Прочуло се печално с шапа, заради който изтребиха всичкия добитък в селото, Кости има една от най-красивите църкви в този край на Странджа – църквата „Св. Св. Кирил и Методий”. Храмът е огромен, с великолепна дърворезба, с уникални икони. Заради малкото хора и липсата на свещеник, църквата се отваря от местните при молба на преминаващите туристи. Кости, което всички съжалиха заради драмата със заразното заболяване, е нестинарско село. В него има нестинарски конак „Свети Константин”, където се съхраняват иконитена нестинарите на Свети Константин и Елена. Още са живи и спомените за баба Злата, най-известната нестинарка в този край, починала през `60-те години, спомените за виденията й, за нестинарските танци, крайно различни от днешните огнеходци в хотелите пред дъвчещите кебапчета туристи. В коначето иконите са подредени на столнина на източната стена. В него се намира аязмото, като сега водата е каптирана и отива в селото, а преди е минавала под прага като поточе. На североизток от конака се намирало хорището, където се кладял огънят и се играело върху жаравата. През `80-те години още се правели жертвоприношения на бик. В коначето са иконите на Свети Свети Константин и Елена и Света Марина, които през годината не се изнасят. Под тавана е и въжето, с което се връзва жертвеното животно – бикът. Селото Кости е едно от гръцките села в Странджа, населено с гърци до Балканската война. От тях са останали самобитните постройки на къщите, които са осигурявали осветление чрез т.нар. „подвижна керемида” на покрива.

В последните десет години Летен университет „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток – Запад” прави опит да бъде своеобразно продължение на изследванията, започнали по време на експедициите в рамките на програма „Странджа – Сакар” от `70-те и `80-те години на миналия век. Тогава са направени комплексни проучвания в българската територия на Странджа планина от геолози, биолози, историци, специалисти по хидрология, етнолози и много други. Територията на турска Странджа и територията около българо-турската граница, дълги години беше недостъпна за проучвания, до влизането на България в НАТО. Много от обектите, които посещават сега студенти и преподаватели, за първи път се виждат и от турски историци, тъй като това е било военна зона. Летният университет се появи като едно своеобразно продължение на нашите изследвания по време на експедициите Странджа и Сакар. „Ние стигахме до границата, не знаехме какво има от другата страна, четяхме Шкорпил и Богдан Филов и си представяхме. Турските колеги също не можеха да влизат в тази територия, обявена за „изгорена земя”. Тогавашната доктрина гласеше – при един сблъсък между военните сили на Варшавския договор и НАТО, територията, която обхожда маршрутът на Летния университет, трябваше да бъде ликвидирана заедно с населението. Тези хора, които са тук, граничарите и войските от Звездец, където днес е една тъжна картина, заедно с населението на Малко Търново, трябваше да задържат войските два часа. Тогава ходихме тук и знаехме, че тези хора живеят, чувствайки се обречени - войниците на границата и тези в Звездец. Нямаше пътищаи до ден-днешен ги няма, а тогава ги нямаше, за да не могат танковете да минат бързо, както и камионите на войските”, разказва проф. Валерия Фол, един от участниците в експедициите през `80-те години на ХХ век и днес основен организатор на летния университет заедно с общините Малко Търново и Къркларели.

Освен ловджийския фолклор в Странджанско, хиляди са историите от този период – разказвани само устно – за живота край границата. Имало е случаи на нарочно пуснати кучета, заразени с бяс, на нарочно пускани животни, заразени с шап. Местните са били толкова наблюдателни, че са разпознавали дори и добитъка си, който са срещали в гората, както и бездомните кучета, които са се скитали. „Това куче не е българско”, казва бай Илия, който придружава археолози и историци по пътя за Мишкова нива, когато по пътя си в гората срещат бездомен пес. Пенсионираните преди десетилетия служители на гранична полиция и на гранични войски си разказват историите – какво е трябвало да направи войската, в случай на нападение, за колко време – докъде се стига, и коя част – как реагира. Спомените на някои от тях са събрани в книги, които излизат от местни издателства и в ограничени бройки. 

Денка КАЦАРСКА / Агенция “Фокус”

12:46 | 0 коментара |