От дълбока древност, във Вавилон, Персия е имало хареми.Османците са го унаследили, можем да кажем от Византия. Но Харемът на Османския султан в двореца Топкапъ, също векове е бил недостъпно място за външни хора.Никой не знаел както се е случвало зад каменните стени. Имало само разкази и слухове. Но след 15 век европейците са имали достъп до османския дворец.От 15 до началото на 20 век Османската държава и Европа поддържали помежду си тесни и продължителни контакти, в резултат на които европейците се запознали в по-голяма или по-малка степен с османските социални институти и в частност с харема. Но както се изразява турският историк и изследовател Чагатай Улучай, Харемът на Османският Султан, може би най-важният държавен орган в Османската Империя от времето на Султан Сюлейман Великолепни, до скоро остана като „забраненият град Османският султански харем е била официалната резиденция на Султанската майка-Валиде Султан, на неговите сестри, дъщери и наследниците на султана-Шехзаде, на жена му, на любовниците и наложниците му.” Наименованието Харем идва от арабски език и означава „защитено свещено място” или място напълно изолирано от любопитните погледи. Наричали го „Дарюс-сааде” което в превод значи „ Домът на щастието „ , „Домът на радостта” или „Вратата на щастието”.Но повече са използвали името Харем, което в превод означава ”нещо забранено”. Историкът Улучай ,който проучва причините защо до скоро е нямало нещо написано за харема и за живот в харема, отбелязва : Първо: обитателите на султанския харем почти са нямали връзка с външния свят.Те прекарвали целия си живота в харема. Жените в османския дворец не са излизали извън харема без ритуалното наметало- воал и фередже до началото на 19 век, когато на трона се е възкачил Султан Махмут Втори. А в началото на 19 век обитателките на харема вече са излизали извън двореца за отдих, разходки и развлечение, дори са излизали извън Истанбул и са започнали да посещават и Двореца в град Едирне, но скривайки се от чуждите очи, се покривали с фереджета за да не бъдат видени .Когато обитателките прекрачвали стените на харема, те били обезателно охранявани от евнуси, които са взимали строги мерки, за да не бъдат видени.Евнусите са били единственият източник, за разпространяването на тайните на харема, но историята ни показва, че евнусите са скрили дълбоко в душите си това което са видели и чули и са отнесли тайните на харема в гроба си. Една от причините за оскъдната информация, която е достигнала до наши дни е факта, че до средата на 20 ти век харемът е бил забранен град. Харемът е открил вратите си за външния свят, след революцията, наречена „Обявяването на свободата” през 1908 година със свалянето от трона на Султан Абдюлхамид Втори.След 1909 година, освен султаните, евнусите, лекарите, и други са имали достъп до харема и те са започнали да пишат подробности за това което са видели лично със своите очи в харема. Това, което е било написано преди това за харема е било много оскъдно за да бъде открехната завесата на потайностите на харема. Написаното както от турски, така и от чуждестранните автори до 20 век е оскъдно и е плод на въображението.Но това положение е било неизбежно, защото харемът винаги е бил място за личен живот, в който достъпът на външни хора бил изключен. Жените се криели от мъжете, навън са ходили с покривало. Запазени са само спомените на чуждестранните посланици относно жените в османския дворец. Както отбелязахме и преди малко, до средата на 20 ти век Харемът е бил известен като „Забраненият град” главно поради факта, защото е нямало никаква информация, документи и исторически справки , за да се проникне дълбоко в неизвестния свят на Харема. До скоро се знаеше много малко за Харема,защото дворецът е бил защитен от дебели стени и бил строго охраняван.Достъпът до Харема, отделен от Двореца Топкапъ с множество оградени със стени дворове е бил много труден. Когато в харема е влизал мъж, евнусите са предупреждавали жените провиквайки се „ Дестур” което значи „.Внимавай”. В Харема било невъзможно да се влиза и скришом, защото откъм църквата Света София бил обграден от три огромни цветни лехи, а от към морето от много повече цветни лехи.Защото и дворецът Топкапъ, който се простира върху обширна площ, бе обграден от гори и розови градини.Било много трудно да бъдат прекосени тези градини и да се достигне до харема.Харемът е бил непристъпен, а дворецът добре охраняван. От написаното до тук може да си направите заключението, че Харемът в Османският Дворец е място, където били затворени жените в двореца.Но в тази поредица от програми, ние ще се постараем да ви разкажем много повече за харема.Затова ще се възползваме от императорските архиви, които се съхраняват в двореца Топкапъ, и от османския архив към Министерския съвет.Ще ви запознаем с пирамидалната структура на Османския харем, която илюстрира и мястото на жената в османския свят.Ще ви говорим за съществувалата тук строга йерархия.Първа дама е била майката на Султана- Валиде Султан, а след нея по ранг са били несемейните сестри на Султана , и след това е вече съпругата му.Ще ви запознаем с харема като културна институция, където обитателките в двореца са израствали като изискани и всестранно развити жени, като задължително били изучавани принципите на исляма и се придобивали редица умения като шиене, бродиране, танцуване, пеене, свирене на музикални инструменти и т.н. Накратко казано, ще повдигнем тежките завеси на изпълнения с тайни и интриги живот в султанския харем и ще осветлим живота тук.Ако желаете да се запознаете със сложните интриги и любовни триъгълници и многоъгълници, които са тровили нервите на обитателите на харема.
ТРТ Български
0 коментара:
Публикуване на коментар