Лютви Йозгюр: Изселниците сме живият мост между двата народа

Лютфи Йозгюр е председател на Сдружение на балканските изселници за солидарност и култура в град Ялова, Турция. Той е инициатор за изучаване на български език в Ялова, пишат колегите от „Родопи нюз".

Г-н Йозгюр, отразяват ли протестите в Турция по някакъв начин на българските изселници?
Тези протести и напрежение не се отразяват по никакъв начин на българските изселници в Турция. Изселниците, както в България, така и в Турция сме лоялни, добросъвестни, от сутрин до вечер работим и даваме всичко то себе си, защото всеки идва и започва от нулата в новата държава.
Как ще коментирате случващото се в България в момента и продължаващите вече повече от две седмици ежедневни протести?

Запознат съм със случващото се и много съжалявам. Може би трябваше да се даде време на новото правителство. Във всяка една държава в света се дава минимум 100 дни шанс на новото правителство да започне да работи, докато в България това не се случи, дори един месец не дадоха на правителството да заработи.
Какви връзки поддържате с България?
Роднински, приятелски. България е нашата родина, ние сме с двойно гражданство и тя винаги ни липсва. В България останаха спомените ни и ние сме живият мост между двата народа.
Получавате ли някаква подкрепа от България, от държавата?
Не сме свикнали да получаваме нещата наготово. Ние се стремим да извоюваме нещата си. България ни е родина и ни е мила, там живеят нашите близки и роднини. Това, което искаме, е час по-скоро да отмине икономическата криза в България, за да може хората да живеят в мир и благоденствие и да се развиват. Не сме забравили лошите спомени от възродителния процес. Стремим се да не живеем в миналото, а да гледаме бъдещето.
Пред какви трудности са изправени българските изселници в Турция?
Изправени сме пред всякакъв вид трудности – от една система отиваме на друга – от социализъм към капитализъм, друг манталитет, друг начин на живот, много е трудно. По-голямата част от българските изселници срещат особени трудности с адаптацията, но при добро желание всичко се постига. С много мъки, много труд и много време всичко се постига, не е лесно да започнеш от нулата.
Лесно ли Турция приема българските изселници?
Да, винаги с добри чувства ни посрещат. Като цяло българите в Турция се посрещат с добри чувства, ние никога не сме говорили лошо против българския народ. Винаги, когато местни турци чуят, че сте българин, винаги бивате посрещнат добре и причината за това сме ние. Ние сме говорили винаги против комунистическия, тоталитарния режим, но никога не сме говорили против българския народ, но това не можем да го обясним. Никак не харесваме този национализъм в България, ние сме част от българския народ, но за съжаление някои страни все още продължават да залагат на тази карта – национализъм.
Колко са новите изселници от България в Турция?
От 1989 година досега са някъде около 400 000. Първите изселници са дошли 1989 година по времето на голямата вълна, след това постепенно започнаха да идват тези, които бяха с разделени семейства, всеки се приютяваше при роднините си. Една част от тях, може би 60%, още не са подновили новите си документи и нямат възможност да пътуват за България.
Запазват ли се по някакъв начин типично българските традиции и обичаи?
Да, запазват се. Ние на Балканите имаме обща култура, обща музика и кухня. Не случайно всяка година в регионите, където живеят българските изселници, се провеждат традиционни балкански фестивали. На тези фестивали се канят фолклорни състави от България и от другите балкански държави. По този начин се стремим да сближаваме народите и да опознаваме взаимно културите си.
Тези традиционни Балкански фестивали провели ли са се тази година или предстоят?
Не са се провели. Сега при нас в Ялова започна един от тези фестивали. Той ще продължи една седмица. Имаме гости от Смолян, народната певица Валя Балканска също ще ни гостува, на 5 юли ще ни гостува и поп-фолк певицата Теодора. Организираме тези фестивали, за да запазим българската култура и български обичаи.
Изучава ли се български език от изселниците?
Да, изучава се разбира се, даже наскоро проведохме един курс. Тези, които имат двойно гражданство, които са били деца, когато са се изселили преди 23 – 24 години, вече са на по 25 – 35 години и вече са забравили българския език. Ние първите години бяхме обидени на тоталитарния режим и спряхме да говорим на български език, за което сега в момента съжаляваме. Тези изселници носят български паспорти, български граждани са, но не владеят българския език. Те нямат вина, вина имаше тогавашният режим и сега ние гледаме да допринесем с нещо, като провеждаме курсове по български език, поне да могат да се научат да четат и да пишат.
Има ли много желаещи да посещават тези курсове?
Има много желаещи, сред които и много по-стари изселници, които искат да търгуват в балканските държави.