Вече 14-ти ден хиляди хора в България протестират с искания за оставка на правителството и за промени в Изборния кодекс. В края на месец май избухнаха протестите в Турция, които започнаха от парка „Гези” на площад „Таксим” в Истанбул, но впоследствие обхванаха цялата страна и се превърнаха в израз на недоволство срещу авторитарното управление на Ердоган.
Безпрецедентни за последните 20 години протести заляха и Бразилия, най многолюдната страна и най-голяма икономика в Латинска Америка с искания за политически реформи с цел овладяване на широко разпространената корупция, високото равнище на престъпността и ниския стандарт на живот. Десетки хиляди италианци се включиха в модната вълна и на 22 юни тази година излязоха на също безпрецедентен за последните 10 години протест в Рим срещу безработицата и строгите мерки за икономии. В Испания в над 60 града имаше многохилядни демонстрации в началото на месец март под наслов"Срещу безработицата, за възраждане на демокрацията". Недоволството кипи в целия континент- протести имаше в Гърция, Франция, Полша, Словакия, Унгария. Традиционни са протестите срещу властта в Русия. Да не забравяме и „арабската пролет”, когато се възпламениха Тунис, Либия, Египет, Алжир, Йемен, Бахрейн и Йордания. Вълнения имаше още в Мароко, Сирия, Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Мавритания, Оман, Судан, Западна Сахара, Кот д’Ивоар, Сенегал, Сомалия, Джибути. Поводите за избухването на протестите са различни и често наглед тривиални- у нас поводът беше избирането на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС, а преди това високите сметки за ток. В Турция искрата запали идеята на премиера за застрояването на истанбулския парк “Гези”. В Бразилия демонстрациите започнаха първоначално срещу поскъпването на билетите за обществения транспорт, но обхванаха бързо цялата страна и прераснаха в негодувание срещу корупцията.
Общото между тези случаи е, че първоначалният повод на народното недоволство винаги е конкретен, но бързо преминава в протест срещу политическата класа и накрая исканията се обобщават срещу политическата корупция, злоупотребата с власт и икономическите трудности. Традиционната демокрация е в криза. Защото обществото вече не е в състояние да дочака четири години или цял мандат за да види желаните резултати. То иска всичко да се случи веднага, на момента и не иска да дава толеранс от време на управляващите. Бързите пари, бързата информация, бързата консумация са вече неразделна част от начина ни на мислене и на живот. Но в тези обществени кризи има и нещо невидимо, нещо неосезаемо за сетивата. Усещаме го от глобалния обхват на размириците и приликите между тях. Турският премиер отдаде антиправителствените протести на световна конспирация. Той заяви пред 15 000 свои симпатизанти в черноморския град Самсун, че броженията в Бразилия и Турция се дирижират от едно и също място и че са един и същи заговор за икономическа дестабилизация. “Същата игра се повтаря в момента в Бразилия”, каза Ердоган. “Символите са същите, плакатите са същите, туитър и фейсбук са същите, международните медии са същите. Демонстрантите се направляват от същия център”. Може би всички тези обществени вълнения не са били възможни преди ерата на фейсбук и туитър, но подкрепата на световните медии и банки ни подсказва, че интересното тепърва предстои!
Безпрецедентни за последните 20 години протести заляха и Бразилия, най многолюдната страна и най-голяма икономика в Латинска Америка с искания за политически реформи с цел овладяване на широко разпространената корупция, високото равнище на престъпността и ниския стандарт на живот. Десетки хиляди италианци се включиха в модната вълна и на 22 юни тази година излязоха на също безпрецедентен за последните 10 години протест в Рим срещу безработицата и строгите мерки за икономии. В Испания в над 60 града имаше многохилядни демонстрации в началото на месец март под наслов"Срещу безработицата, за възраждане на демокрацията". Недоволството кипи в целия континент- протести имаше в Гърция, Франция, Полша, Словакия, Унгария. Традиционни са протестите срещу властта в Русия. Да не забравяме и „арабската пролет”, когато се възпламениха Тунис, Либия, Египет, Алжир, Йемен, Бахрейн и Йордания. Вълнения имаше още в Мароко, Сирия, Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Мавритания, Оман, Судан, Западна Сахара, Кот д’Ивоар, Сенегал, Сомалия, Джибути. Поводите за избухването на протестите са различни и често наглед тривиални- у нас поводът беше избирането на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС, а преди това високите сметки за ток. В Турция искрата запали идеята на премиера за застрояването на истанбулския парк “Гези”. В Бразилия демонстрациите започнаха първоначално срещу поскъпването на билетите за обществения транспорт, но обхванаха бързо цялата страна и прераснаха в негодувание срещу корупцията.
Общото между тези случаи е, че първоначалният повод на народното недоволство винаги е конкретен, но бързо преминава в протест срещу политическата класа и накрая исканията се обобщават срещу политическата корупция, злоупотребата с власт и икономическите трудности. Традиционната демокрация е в криза. Защото обществото вече не е в състояние да дочака четири години или цял мандат за да види желаните резултати. То иска всичко да се случи веднага, на момента и не иска да дава толеранс от време на управляващите. Бързите пари, бързата информация, бързата консумация са вече неразделна част от начина ни на мислене и на живот. Но в тези обществени кризи има и нещо невидимо, нещо неосезаемо за сетивата. Усещаме го от глобалния обхват на размириците и приликите между тях. Турският премиер отдаде антиправителствените протести на световна конспирация. Той заяви пред 15 000 свои симпатизанти в черноморския град Самсун, че броженията в Бразилия и Турция се дирижират от едно и също място и че са един и същи заговор за икономическа дестабилизация. “Същата игра се повтаря в момента в Бразилия”, каза Ердоган. “Символите са същите, плакатите са същите, туитър и фейсбук са същите, международните медии са същите. Демонстрантите се направляват от същия център”. Може би всички тези обществени вълнения не са били възможни преди ерата на фейсбук и туитър, но подкрепата на световните медии и банки ни подсказва, че интересното тепърва предстои!
0 коментара:
Публикуване на коментар