Загинали за правото на име

Снимка: Преса

---

На 28 март 1973 г. петима мъже са убити в акция за насилствено преименуване на българи мюсюлмани в южното подножие на Пирин, в с. Корница, община Гоце Делчев.

Ето имената на загиналите преди 40 години:
Хюсеин Караалил,
Мохарем Барган,
Салих Амидеин,
Тефик Хаджи (един от притеклите се на помощ от близкото село Брезница),
Исмаил Кальор, убит в дома му в Брезница.

Акцията, която представлява по-скоро въоръжено нахлуване в селото, е най-кървавият епизод във „възродителната“ кампания, на която българомохамеданите са подложени в началото на 70-те години на XX век.

Общи данни за

най-тежките инциденти по онова време

оповести на 21 февруари 1992 г. в парламента (36-ото НС) Димитър Луджев, тогава министър на отбраната:

„През етапа 1971-1974 г. е причинена смъртта на 11 лица  българомохамедани. От Държавна сигурност е било разпоредено на Военната прокуратура да не води разследване през този период. Всички материали, включително от актовете за аутопсия 1149.3 и бележките на съдебните лекари, са били иззети от специална група от Държавна сигурност - София, и унищожени.“

Почти половината от тези 11 жертви падат за няколко часа в „Корнишките събития“. Около 80 са там ранените и пребитите.

Трагичният сблъсък има над 15 г. драматична предистория, която е и предвестник на „възродителния процес“ от 1984- 1989 г. След прословутия Априлски пленум от 1956 г.

ръководството на БКП изоставя търпимостта

към традициите и културната самобитност на българите мохамедани. Властта предприема същото, което е вършено неведнъж от началото на XX век - мъчи се бързо да ги превърне в „съвсем българи“.

„Имесменяване“ наричат на времето тази политика, само че тя включва и „преобличане“. Трябва да се изоставят шалварите, както и различни религиозни и битови обичаи.

Също както в предходните десетилетия не всички във властта си представят еднакво тези усилия. Има колебания и разногласия между привържениците на „администриране“, т.е. груба принуда, достигаща и до физическо насилие, и на сравнително по-либерален подход.
Към средата на 60-те години дори надделява схващането, че „имената не са важни“ и българите мюсюлмани са оставени на мира. Но на 17 юли 1970 г. решение на Секретариата на ЦК на БКП слага началото на

втора „възродителна“ кампания

Тя започва почти веднага в Смолянско и през 1971 и 1972 г. се разпростира на изток - в Маданско, Рудоземско и Златоградско, и на запад - към Девин и Доспат.

В доста случаи български имена се възприемат доброволно. На други места обаче хората отхвърлят промяната и „агитационните“ групи често обикалят селата, съпроводени от милиционери.

Все по-голяма част от държавната машина е въвлечена в „имесменяването“ и все по-груби стават действията й. Многобройни са свидетелствата за побоища и издевателства. Все повече хора са задържани задълго без присъда. Отново е отворен закриваният два пъти дотогава лагер на дунавския остров Персин („Белене“). По някои оценки през 70-те години там са затворени до 500 българи мюсюлмани.
Недоволството и съпротивата най-често се изразяват в

масово бягане в горите

- щом се разчуе, че се задава екип чиновници, хората просто се укриват.

Има и тежки инциденти.

През 1971 г. при сблъсъци в Пазарджик загиват двама партийни функционери. В отговор двама български мюсюлмани са осъдени на смърт.
На 9 май 1972 г. над 400 души се вдигат от Якоруда и съседните села, за да протестират в София пред американското и турското посолство. Спрени са при Самоков, откъдето насилствено ги връщат. В този поход един възрастен мъж умира и бързо плъзва слух, че бил убит. Обстановката е такава, че дори битови свади покачват напрежението.

В такава обстановка, за която във вътрешността на страната се процеждат само бегли слухове, към края на 1972 г. преименуването е почти приключило. А в Гоцеделчевско

за особена съпротива

се готвят Брезница, Корница и Лъжница.

Производството на тютюн е съществен поминък в Корница, Гоцеделчевско. Снимка - БТА

От една страна, селяните в трите села решават, че единственият начин да избегнат съдбата на останалите е... да се обявят за турци. От друга, те съгласуват плановете си за отпор в случай на въоръжена намеса. Договарят се да си подават светлинни сигнали от минаретата на джамиите.
Между другите две села е разположена Корница. Там хората прекарват зимата на 1972-1973 г. в дежурства на площада, покрай огньове. Децата им спират да ходят на училище, прекъснати са всякакви връзки с външния свят; вместо националното знаме е издигнато турско.

Дълга колона камиони се задава призори на 28 март 1973 г. Между 500 и 2000 души (според различни спомени и оценки) участват в акцията - милиционери, служители на Държавна сигурност, цивилни доброволци. Подготвени са с автомати, палки и тояги, водят кучета, участва и конна милиция. Командва операцията генералът от ДС Петко Стоянов. На мястото известно време е бил и министъръэт на вътрешните работи Ангел Цанев.
Опитите за съпротива на корничани и притеклите се на помощ мъже от Брезница са обречени. Преживелите онези часове разказват преди всичко за

стрелба и жестоки побоища

включително над жени.

В спомените си бившият член на Политбюро Петър Дюлгеров, който по време на събитията е секретар на окръжния комитет на БКП в Благоевград, признава част от тези факти: „За съжаление дошлите от Брезница селяни били подложени на безсмислени унижения, заставяли ги да преминават през локви от кал и вода.“

„Тогава, като ни заградиха и ни караха, караха с бой на почивки - разказва за същото един брезничанин. - Даже ни закараха накрай Корница имаше язовир. Там накрай язовира сяки да си фати ръките на вратъ, да ни гледа встрани и да не познаваш кой та бъхте... Почнаха да ни накарват през язовира да пълзим, а той е пълен с вода.“ Същият човек си спомня, че жестоко бита е била и майката но току-що убит при акцията младеж.
След това „приобщаване“ на българи мюсюлмани десет души от Корница са осъдени на лишаване от свобода (между 3 и 12 години), мнозина са затворени без присъда. Интернирани (изселени в други краища на страната) са 13 души и 14 цели семейства.

По съвпадение или не, на 7 април 1973 г., десет дни след кървавата акция е свален от всички постове вътрешният министър Цанев, кандидат-член на Политбюро.

От втората половина на 1973 до началото на 1975 г. е преименувана и последната в страната компактна група българи мюсюлмани - тези в Тетевенско.

* * *

Като причина за кампаниите през 60-те и 70-те години е сочена грижата за „националната сигурност“, с други думи контриране на реална или преувеличена подривна намеса на Турция в ислямските общности у нас.

Днес изглежда, че ефектът е бил по-скоро обратен; „турчеенето“ се засилва най-много там, където преименуването е било най-настойчиво и грубо. От друга страна, изследователи на бита и традициите на българите мюсюлмани отбелязват, че те - въпреки преживяното - обикновено запазват добри отношения със свои съседи християни.

В Корница в началото на 90-те години голяма част от хората са се изселили в Турция, където - по думите на техни съселяни - „ще живеят в свобода“. Днес в селото са останали около 1600 жители.

Всяка година в селото си спомнят драматичните събития от 1973-та и почитат паметта на загиналите. 

---

Източници: Евгения Иванова, „Отхвърлените „приобщени“, или процесът, наречен „възродителен“, 1912-1989“; Петър Дюлгеров, „Разпнати души: Моята истина за възродителния процес сред българите мохамедани“; Михаил Груев и Алексей Кальонски, „Възродителният процес: Мюсюлманските общности и комунистическият режим...“; форум на с. Корница (www.kornitsa.com).

(в. Преса, печатно издание, брой 87(438) от 29 март 2013)