„Гарантирането на правата на малцинствата означава повече стабилност за държавата. В интерес на цялото общество е да има включване и политиците са длъжни да обяснят това на хората”, заяви в доклада си Сара Бъртън от Консултативния комитет по изпълнение на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства към Съвета на Европа на проведената на 12-13 април в София конференция на тема „Политическото участие на малцинствата – ефективен инструмент за управление на многообразието в мултикултурното общество“.
Конференцията се проведе в столичния хотел „Сентрал парк” и бе организирана от фондация „Междуетническа инициатива за човешки права” и Центъра за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания към Нов български университет. Във встъпителния си доклад Сара Бъртън засегна всички аспекти на участието на малцинствата в политиката. Другият основен докладчик бе Ема Ланчнер от Центъра за изследвания за Югоизточна Европа към университета в Грац, Австрия, която е и представител на немското малцинство в Италиански Тирол. Тя даде примери как е решен въпросът с участието на малцинствата в политическия живот на няколко държави в Централна и Източна Европа.
В дискусията се включиха представители на различни малцинствени организации. От името на Европейски институт „Помак“ се изказа административният секретар Ариф Алов, който постави на обсъждане казуса с участието в политиката на непризнатите малцинства в България, каквото е помашкото. Той обърна внимание на аудиторията, че в България има натиск изобщо да не се допуска дискусия по проблема. В отговор на неговия въпрос Ема Бъртън заяви, че в България има такъв проблем с две малцинства помашкото и македонското и представляваната от нея институция ще продължава да оказва натиск върху страната ни за неговото разрешаване. Консултативният комитет препоръчва на българските власти да започнат преговори с представителите на непризнатите малцинства. Сара Бъртън подчерта, че това са само препоръки. Държавите не могат да бъдат задължени, но има достатъчно механизми за натиск. Тя обеща, че към края на годината делегация на Консултативния комитет ще посети страната и ще се занимае сериозно с този проблем.
Васил Чапразов успокои Алов, като изтъкна, че „в България няма никакво значение дали е признато или непризнато едно малцинство“. Според него хората, които се занимават с проблемите на малцинствата, по природа са против тях. Чапразов засегна и темата за медийната дискриминация. От името на организацията „Гражданско общество в действие“ Орхан Тахир запозна присъстващите с доклад за участието на ромите в политиката, основният извод от който, е, че през последните години тяхното представителство драстично е намаляло. Тахир посочи, че избирателната активност сред ромите изкуствено се ограничава чрез административни мерки и даде пример с последните избори в кюстендилския квартал „Изток“. Езикът на омразата, активно използван от расистки организации и напълно неглижиран от политици, журналисти и правораздавателни органи, е основния фактор за ширещата се дискриминация към ромите. Тахир обърна внимание и на тенденцията към сливането на общини с цел оптимизация, което е в ущърб на малцинствата.
Интересно експозе направи Ванче Бойков, представител на българското малцинство в Сърбия. Той очерта подробно картината на участието на българите от Западните покрайнини в политическия живот на страната. В момента има три партии на българското малцинство, което според последното преброяване на населението възлиза на 18 хиляди души. Българи участват във властта и като представители на сръбски партии. Участниците в конференцията останаха изненадани от медийната свобода, с която разполагат малцинствата в западната ни съседка. В Сърбия няма никакви административни пречки за обучението и употребата на майчиния език на малцинствата, включително и в предизборните кампании. Всяко малцинство може да създава медии на своя малцинствен език. Самият Бойков е създател на две български телевизии, две радиа и три печатни издания.
Като цяло конференцията беше изключително полезна. Беше споделен опит от практиката на различни държави за включване на малцинствата. Чу се мнението на представители на малцинствени организации в България. Проведоха се конструктивни дискусии по поставени въпроси и се обмениха много идеи за тяхното разрешаване. Като най-сериозен проблем се очерта нарастващата вълна от расизъм и ксенофобия. Обезпокоително е, че тези явления все повече се нормализират от медиите, а обществото е изгубило чувствителност към тях. Участниците в конференцията се обединиха около мнението, че обществото не трябва да се отчайва и примирява с тези негативни тенденции, а малцинствата трябва да продължат да отстояват правата си.
europomak.com
