Наблюдавайки новопостроената детска площадка в Каолиново, червените й пързалки и зелени люлки, човек за момент се замисля в кой западноевропейски град е попаднал. Но след това обръща главата си и вижда порутена постройка без прозорци. Само един бърз поглед към занемарените, извънгабаритни административни сгради от съветски тип, разположени на централния площад, са достатъчни на човек да разбере, че Каолиново е нейде в Източна Европа, пише "Икономист".
Това е градът с най-висока безработица в цяла България. Над 64% от работната ръка в тази община, в североизточна България, е без работа. Това е пет пъти над средното за страната равнище. България се нарежда сред най-зле представящите се в ЕС. Близо 430 хиляди работни места са се "изпарили" от държавата от 2008 насам. Над половината безработни са паднали под прага на бедността. В резултат на това, липсата на заетост и високите сметки през последните два месеца се проведоха най-мащабните национални протести за последните 16 години. Демонстрациите сложиха край на кабинета на Бойко Борисов. Шестима души се подпалиха по време на протестите. Четирима от тях загинаха, пише "Икономист" в мрачен материал за обстановката в България.
Но нека се върнем в Каолиново. Димитрина – магазинерка на средна възраст, признава, че не разбира от политика. Сочейки към стелажите в магазина си, сподели: "Имам 40 хляба и не мога да ги продам от вчера. Хората нямат и една стотинка". Едва една шепа хора, които работят по "Проекта", са заети, отбеляза тя по повод детската площадка в центъра и работниците, наети за изграждането й. "Проектът" е финансиран от ЕС. Останалите хора в общината, където живеят близо 12 хиляди души предимно от турски произход, са или безработни, или се занимават с тютюн. Малко са щастливците, твърди Димитрина, които имат постоянна работа – в близката мина за каолин. "Но преди заводът наемаше около 500 души, докато днес - не повече от 20-30".
На няколкостотин метра от магазина й чуваме подобна история от Севдалин. Възрастният мъж има "Всичко по един лев" - евтина бакалия, предлагаща всякакви неща – от козметика до църковни свещи. Стоките в него рядко надвишават един лев (половин евро). Въпреки това магазинът е празен. "Колкото и да струва, ако нямаш никакви пари, просто не можеш да купиш нищичко", обясни на прост език той с лека усмивка на сбръчканото си лице. Шест години след присъединяването си към Евросъюза България остава най-бедната му членка. Хората в страната – с население 7,3 млн. души, печелят по средно 400 евро месечно. Пенсиите са двойно по-малки. Според нов доклад на ЕК, почти половината от българите са на ръба на бедността и социалната изолация. Безработицата нарасна до 12% през февруари – най-високото й ниво от 2005 насам.
"Загубата на половин милион работни места през последните четири години е основната причина за намаляващите доходи на домакинствата и нарастващата тежест върху социалните бюджети", посочи Георги Ангелов – икономист от Института Отворено общество в София. Като премахнем европейските фондове, почти половината държавен бюджет отива за социални разходи. Кризата удари най-тежко хората без образование – само 15,5% от българите с основно са заети.
Това ни помага да разберем високата безработица в Каолиново, където 2/3 от гражданите никога не са стъпвали в гимназия. "Може да не съм бил в университет, но мога да преброя парите, които съм спечелил днес", настоя Севдалин. "Нула лева". Магазинът му и този на Димитрина са празни. Но едно място в градчето е пълно с хора, предимно млади мъже – помещението за залози. Докато пият бира и гледат футбол в понеделник вечер, повечето мъже водят разговори за следващия мач от първенството. "Идват тук всеки ден", сподели Огнян – един от възрастните клиенти, докато отпиваше от своето кафе. "Нямат работа, по цял ден просто залагат. А дали опитват да си намерят такава? Не. Футболът предлага много по-високи коефициенти".
..................................................................................................................................
..................................................................................................................................
A microcosm of Bulgarians' plight
LOOKING at Kaolinovo’s newly built playground with its red slides and green swings, one might wonder for a moment which western European town this is. But then one turns one’s head and sees a tumbledown, windowless building. And only a quick look at the run-down, oversized Soviet-style administrative buildings around the main square makes one realise that Kaolinovo must be somewhere in eastern Europe.
Kaolinovo is the town with the highest unemployment rate in Bulgaria. Over 64% of the workforce in this municipality in north-eastern Bulgaria are without a job, five times the national average. Bulgaria ranks among the worst performing European Union (EU) countries for employment trends since the beginning of the global economic crisis, according to the Economist Intelligence Unit. Almost 430,000 jobs have disappeared since 2008. More than half of unemployed have fallen below the poverty line. As a consequence of poverty, unemployment and high utility bills, Bulgaria saw the largest nationwide protests in 16 years during the last two months. The demonstrations put an end to Boyko Borisov’s centre-right government. Six people set themself on fire during the demonstrations. Four of them have died.
Back in Kaolinovo, Dimitrina, a middle-aged shopkeeper, admits she doesn’t understand politics. She points to the shelves in her store: “I have 40 breads and I cannot sell them since yesterday. People are penniless.” A few who work on “the Project” are employed, she says meaning the couple of dozens construction workers renovating the main square and the children’s playground , a project financed by the EU. The rest of the municipality’s 12,000 people, predominantly of Turkish ethnic origin, are either jobless or work on the tobacco fields. Few lucky ones, says Dimitrina, have a job at a nearby mining facility for kaolin, a white rock used in the paper and porcelain industry that gives the town its name. “Before the factory employed 500 people, now it’s no more than 20-30,” she says.
A few hundred metres away from her store, Sevdalin has a similar story to tell. The old man runs a “Store for 1 Lev”, a cheap shop that sells everything from cosmetics to church candles with prices that rarely exceed one Lev (half a euro). Despite the prices, however, the store is empty. “Whatever it costs, when you don’t have any money, you simply can’t buy anything,” says Sevdalin with a sad smile on his wrinkled face.
Six years after joining the EU, Bulgaria remains its poorest member. People in the country earn an average monthly wage of €400 ($520) with pensions of less than half that. According to a new report by the European Commission, nearly half of the population (which stands at 7.3m) is at risk of poverty or social exclusion. Unemployment rose to above 12% in February, the highest since 2005.
“The half a million job losses in the last four years are the main reason for the stagnating household incomes and the increasing burden on the social budget,” says Georgi Angelov, an economist at the Open Society Institute in Sofia. Excluding EU funds, nearly half of the state budget is allocated for social spending. The employment crisis hit those without educational qualifications the worst: just 15.5% of Bulgarians with a basic education are employed.
This helps explain the high jobless rate in Kaolinovo where two thirds of the people have never made it to middle school. “I may not have been to university, but I can count the money I made so far today,” says Sevdalin. “It’s zero.”
Sevdalin and Dimitrina’s stores may be empty but there is one place in Kaolinovo that is full people, mostly young men: the betting shop. Drinking beer and watching football games on a Monday afternoon, most men are engaged in lively discussions about the next championship game. “They come here every day,” says Ognyan, one of the older visitors, who is sipping coffee at the bar. “They have no work so all they do is bet.” Are they trying to find work? “No, football offers much better odds.”
by G.K. | KAOLINOVO I http://www.economist.com
0 коментара:
Публикуване на коментар